Иван Соколов - живот посветен на България

Българският революционер, Иван Соколов, е един от героите на България, борци за нейното освобождение.

Соколов е роден на 6 декември 1844 г. в с. Върба, Радомирско. Учи в местното училище, а на 10-годишна възраст е даден аргатин на радомирския кадия – цариградски турчин. През 1859 г. кадията е уволнен и заминава за Цариград, като взема и малкия Иван със себе си с  намерението да го потурчи.

Иван Соколов, обаче,  успява да избяга и след много премеждия се свързва със свои земляци. С помощта на Драган Цанков, той е настанен в униятското училище в Цариград на пълен пансион. Завършва го след три години с пълно отличие. През 1862 г. той е изпратен от Драган Цанков да продължи образованието си в Загреб.

През 1867 г. Соколов напуска гимназията и постъпва във Втората българска легия в Белград. Сближава се с Панайот Хитов, Васил Левски и други български патриоти. След разтурянето на легията, той заминава за  Букурещ. Работи в печатницата на в. ”Свобода” - орган на БРЦК, чийто редактор е Любен Каравелов.

През 1870 г. Соколов се завръща в Радомир, а през 1871 година  заминава за Щип с цел да се запознае с известната навремето “звучна метода” на училищно обучение. От 1871 г. той  учителства в София, Кюстендил и Самоков и прилага звучната метода на обучение.

Соколов установява връзка с Левски при създаването на Вътрешната революционна организация. Той поддържа близки връзки с архимандрит Зиновий п. Петров, с когото се познават от Белград. Двамата обмислят организирането на комитети в Радомир и околните села.

Соколов се включва активно в подготовката на Априлското въстание  през 1876 година, а в Радомир остава да действа архимандрит Зиновий п. Петров, който през този период организира Таен революционен комитет.

Иван Соколов е представител на въстаниците от Пазарджик на Събранието в Оборище и дори съчинява клетвата им. Той участва и в комисията по изработване на план на въстанието и Прокламация – възвание към българския народ. По време на въстанието отговаря за военното ръководство на въстанието в Панагюрище. След потушаване на въстанието, Соколов  успява да се прехвърли в Одеса.

На 10.04 1877 г. Иван Соколов е зачислен в шеста Опълченска дружина, трета рота. Участва в Освободителната война от първия до последния ден. Участва и в боевете на Шипка и Шейново. За проявена храброст в боевете е произведен в офицерски чин – подпоручик , награден е с медал за участие в Опълчението, медал в памет на Освобождението от признателното Отечество, Кръст за храброст IV-та степен и медал” Св. Александър “ V-та степен за заслуги.

След Освобождението, по настояване на архимандрит Зиновий п. Петров, Иван Соколов се завръща в Радомир. Включва се активно в изграждането на общинската администрация и в решаването на насъщните проблеми на населението в града и околията. Същата година се завръща в Пазарджик. През 1884 г. е назначен с чин капитан за началник на румелийската полиция в гр. Пловдив. Включва се в борбата за Съединението,  а по-късно – в Македоно-одринското революционно движение.

Иван Соколов участва в Сръбско-българската война от 1885. Повишен е в чин майор и назначен за окръжен военен командир и командир на Пети резервен полк в гр. Пазарджик. Уволнен е на 20 май 1892 г. и пенсиониран.

Като пенсионер Иван Соколов продължава да работи с жар за защита интересите на своята родина. Включва се при събиране и уточняване на сведенията за Априлското въстание от 1876 г. и оказва помощ при написването на тритомната история от Димитър Страшимиров.
Домът на Соколов в Пазарджик е център на македонските дейци, а той е председател на макединското дружество в града.

Иван Соколов умира на 9 март 1907 в Пазарджик.

Автор: Тони